До Фондация “Ангели от Лим”
Отворено писмо – отговор на Борислав Русанов
Уважаеми родители!
Много ми е болно, че се налага да водим такъв диалог върху книгата, която исках да се превърне в словесен паметник за вашите деца и която написах с толкова любов, човешка милост и съпричастност...
Обвинявате ме, че точно на 4- ти април съм представил произведението си по bTV. Да, вярно е, но датата не беше избрана от мен, а от самата медия, която запозната със съдържанието на книгата, счете за необходимо да ме покани точно тогава, защото едва ли може да се намери по-подходяща дата от тази, при положение, че творбата е написана в памет на 12-те деца. По въпроса за другите ми книги, бих казал, че съм ги издавал с лични средства и без помощта на издателства, и съм ги дарявал на мои приятели, а не съм ги продавал. Затова е нормално да не са толкова популярни, колкото “Мистерията Лим”, която е по обществено значим проблем, дискутиран много в публичното пространство.
Пишете ми, че аз “парламентьорът” не съм избрал “пътя на съгласието”, като предварително не съм ви попитал какво мислите за книгата. Както знаете, текстът, преди да влезе в издателството, беше предоставен любезно на Председателя на Фондация “Ангели от Лим” Г-н Георги Манзаров за консулт. Да, той имаше забележки – че не съм посочил виновниците и причините за трагедията, че книгата била 90% емоции, а само 10% факти, че не съм отразил всички гледни точки към случая (примерно на фирмата – превозвач), че съм отговорен пред бъдещите поколения, защото тази книга може да се окаже книгата на моя живот и тя трябва да има ясно послание, каквото, според него, липсва. Каза ми, че изобщо не подлага на съмнение искреността на моите чувства... че това е нещо, което изобщо не може да се преиграе по никакъв начин. Съжалявал, че нямал 10% от моя талант, за да напишел той книга по случая. И в заключение ми каза: “Аз най-отговорно ти обещавам по никакъв начин да не ти преча и да не се противопоставям на издаването на тази книга!” Когато го попитах как биха отреагирали другите родители, той ми отговори, че смята, че няма да има по-остри реакции.
Мисля, че постъпих честно – от страна на учителите дадох предварително текста на Боряна Кожухарова, а от страна на родителите – на Георги Манзаров. И двете страни не бяха против тази книга да бъде издадена.
Да, историята, която разказвам е болезнено реална и автентична, предадена с документална точност. Дори си позволих да запазя и истинските имена. Държах на това заради паметта на децата и желанието да обезсмъртя техните светли образи в паметта на бъдещите поколения. Имаше и още една причина, коята беше продиктувана от по-глобалната цел, която си бях поставил – тази книга да утвърди идеята за безсмъртието на душата и по този начин, чрез разказаната автентична история, да даде утеха не само на родителите, загубили децата си, но и на всички хора, които са загубили любими и обичани същества.
Знаете ли? За търговия, сметки и пари не ми се говори. Не владея този език. Аз говоря на езика на Любовта. Честно казано, парите са били последното нещо, което ме е вълнувало при писането на книгата и след нейното издаване. Не мисля, че ще забогатея. Дори не знам дали ще имам и печалба, но ако имам такава, то е сигурно, че ще отиде за поставяне на паметна плоча, която да напомня, че храмът “Св. Пр. Илия” е бил възстановен в памет на 12-те деца.
А отговорът на този въпрос – как се е зародила идеята за написването на книгата и дали тя е била написана с користна цел – най – добре дава самата книга. Неслучайно, тя разтърсва читателя, защото всичко в нея е истинско и дълбоко изстрадано. Дори и Г-н Манзаров ми призна, че вероятно съм прав, като твърдя, че точно аз съм бил най – подходящият да напиша тази книга, защото съм преподавал на голяма част от децата, защото съм имал близки, както измежду учителите, така и между родителите, и позицията ми е позволявала отблизо да се запозная и с двете гледни точки.
А дали книгата е стойностна, това времето и читателите ще кажат. Те са най–добрите съдници. Ще си позволя да отбележа само, че тя е на второ място в Топ 10 за нови заглавия и че вече е започнал преводът й на английски език, което говори само по себе си...
Не се съмнявам, че книгата ще бъде тест за всички читатели, както душите на тези прекрасни малки ангелчета от Лим бяха тест за нашите души... и чрез страниците на “Мистерията Лим” продължават да бъдат...
17.04.2006 г. С уважение:
гр. Свищов Борислав Русанов