Господин Русанов,

            В навечерието на 4 април 2006 г. – денят, в който се навършват две години от нелепата смърт на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян, излезе Вашата книга “Мистерията Лим”. Точно на тази дата имахте възможността да представите произведението си по националната телевизия BTV. Вие “парламентьорът” не избрахте пътя на съгласието като предварително ни попитате нас – родителите, обединени във фондация “Ангели от Лим” какво мислим за книгата ви и какви въпроси събужда тя в нас. И въпреки това, вие я издадохте. Затова ние се чувстваме длъжни, тъй като в нея става дума за паметта на децата ни и разглежда проблем, който всъщност е дълбоко личен и безкрайно болезнен, да се обърнем към Вас чрез публичното пространство, което ни предоставят медиите, за да не решите отново, че сте “разпнат” или да си присвоите, или по-скоро самоизмислите ролята на “мисионер и мъченик”. Логично първият ни въпрос е свързан с датата, която избрахте, за да представите книгата си. Защо използвахте точно годишнината от смъртта на дечицата ни? Защо?  В нас остана ужасното чувство, че вие използвахте този ден, за да изтъргувахте книгата си и за да придобие повече известност. Казано с други думи – целта ви е била комерсиална. Логично е да си зададем  въпроса дали медиите щяха да ви обърнат такова внимание, ако я бяхте представили след пет или десет месеца по-късно? Каква по-добра и безплатна реклама за вас? Защото, доколкото ни е известно имате публикувани и други произведения, които съвсем не се радват на този интерес от страна на медии и читатели.

            И все пак, смятаме, че имате шанс да демонстрирате благородните си намерения, ако те наистина са били такива. Предлагаме ви да дарите средствата от продажбата на книгата на фондация “Ангели от Лим”, за да може заедно с Вас да помогнем на нуждаещите се деца и да работим за каузата “Да опазим децата!” – която е основна наша цел. Смятаме, че като учител и “благородник” няма нищо по неестетвено за вас от това.

            Прочитайки книгата ви, у нас се загнезди и неприятното съмнение за безкористната цел на ролята ви на “парламентьор” между нас и учителите. Тоест смятаме, че в началото на онзи кошмарен и трагичен за нас миг във вашата глава се е родила идеята да напишете книга. Идея, в която по принцип няма нищо лошо, но която рязко контрастира с вашите изповедни мисли за “шока, в който сте бил след смъртта на децата и как вашата любов и болка са също, толкова големи и силни като нашите”. Моментът, в който сте решили да напишете вашата книга, както и този, в който решихте да я представите, ни навеждат на въпроса, какво друго, ако не цинизъм е това?

            Всеки един запознат със случая ще прозре, че в книгата няма почти нищо истинско за него. Вие не сте си направил труда да установите истината за трагедията като се поровите в документите, а сте написал това, което сте чул или са ви преразказали трети лица. Това прави книгата едно “ярко жълто и булевардно четиво” (защото какво друго, ако не жълти са страниците, в които описвате много лични и интимни подробности от живота на всички засегнати от случая, нещо, което не разбираме как допринася за разбулването на “мистерията Лим”). Изключение прави разказа ви за вашата “героична постъпка” при посредничеството между нас и учителите от СОУ “Н. Катранов”. Това е друга голяма част от вашето произведение, в което ни занимавате с подробности от хигиенните си и спортни навици, младежки години, духовни признания, както и вдъхновени, и прочувствени диалози с ваши близки, от които извода е един, че вие сте един дълбоко духовен, извисен и прекрасен човек, достигнал до други нива и измерения, недостъпни за нас непросветените и обикновени хора. Не ви ли се струва малко нарцистично от ваша страна?

            Кому е нужно и полезно да занимавате с тези неща – освен може би вашата персона?

            Да, Вие сте се застраховал, че автора има право на художествена измислица и на творческа свобода, но дали тези деца и тази трагедия заслужават това – книга, изпълнена със съновидения, паранормални явления и жълти факти? Смятаме, че е безотговорно!

            Имали сте възможност да използвате други форми на изкуството, както и друга тема, в която да ни покажете Вашите качества и талант, без да осквернявате паметта на децата ни.

            Ние отдавна вървим по нелекия път, който ни е отреден и с времето наистина израстнахме, научихме се да прощаваме и нямаме желание за мъст към виновниците за трагедията, защото всеки сам носи тежкия си кръст, но не можем да останем безучастни, когато странични хора се опитват да печелят и да се изтъкват на гърба на децата ни, и на разигралата се трагедия. Конфликтът, на който сте посветил книгата си, не съществува и отдавна не е на дневен ред. Това, което най-много ни вълнува сега е да пазим и помагаме на децата. Това е нашата цел. А Вашата, г-н Русанов?

            За да не си помислите, че сме емоционално нестабилни, озлобени или озверели хора, каквито често се опитвате да ни представите, Ви предоставяме мнението на безпристрастната критика за книгата Ви, публикувано в списание “ТЕМА”,година VI, брой 14(233),10-16 април 2006 – сериозно, интересно и авторитетно издание, което се надяваме, че четете:

 

ЕКЗОТЕРИЧНА КАША

 

            “Трудно е да се измъкне натурално парче действителност от екзотеричната бъркотия в тази книга. Още първите страници с цитати от молитви, “Пинк Флоид” и намеци за черна магия настройват скептично. Борислав Русанов е от учителите, които са си останали у дома по време на автобусната екскурзия, завършила в р. Лим. Той обещава съпоставки между гледните точки на колеги, родители и ученици, но на повечето страници разсъждава дали трагедията не е “жертвоприношение на Бога заради нашите грехове”, търси съвпадения в броя на апостолите и загиналите или преразказва пророчески сънища. Ванга също е в кюпа с предсказанието, че свищовлии ще страдат, докато не възстановят храма на името на покровителя Св. Илия, а пък шофьорът и той се казвал Илия.

            Русанов си признава още, че контактува с духове и публикува свое стихотворение посветено на загиналите по време на земетресението през 1977 г. Капак на всичко са отзивите накрая, в които го сравняват с Ерих Мария Ремарк”.

 

 

 

гр. Свищов                                                                                    Със съжаление: 

11.04.2006 г.                                                                                  фондация “Ангели от Лим”