Първо ще започна с това, че аз съм едно от оцелелите деца от трагичната катастрофа в река Лим. Още когато книгата излезе от печат, аз си я купих... и имах основателни причини за това. Познавах автора й –  г-н Борислав Русанов, и този човек винаги беше предизвиквал в мен респект към личността си. Започнах прочита й от любопитство, но тя ме грабна още от самото начало. Късно през нощта затворих и последната страница, обляна в сълзи и замислена по много въпроси, които предизвика това четиво в мен. Когато започнах да я чета, аз не бях предубедена за това, което Борислав Русанов беше написал... дори и за минутка не се усъмних в него, в неговия талант и дарба. Чрез тази книга този човек е излял толкова болка и мъка, а същевременно и толкова любов. Моля Ви, не нападайте една толкова чувствителна и лесно ранима душа, без дори и да подозирате неговата цел за написване на книгата. Този човек не търси слава и пари, няма користни мисли, защото душата му е като на ангел. Книгата е просто едно духовно четиво, словесен паметник на дечицата и заслужава нашето уважение. Така че успокойте чувствата си и приемете протегнатата ръка за помощ, която г-н Русанов Ви подава, защото той обичаше децата Ви.